До полета ни имаше малко повече от 24 часа.Бяхме резервирали 1 нощувка в Амстердам food & bed по интернет, баш в центъра при един наполовина арабин – имаше сърце човека – при положение, че ни взимаше доста прилична сума за центъра на столицата и бяхме само по 2ма в стая, интересуваше се дали имаме всичко необходимо, а на сутринта ни сервира собственоръчно страхотна закуска с кафе и чай.А като тръгвахме, едното момиче си бе забравило слънчевите очила и човекът спринтира 200-300 метра да й ги даде.С удоволствие бих отседнал пак при него при евентуален следващ престой в холандската столица.

   А как прекарахме тези 24 часа в града на червените фенери... ами първо като пристигнахме с Ивчо седнахме на импровизирана софра в стаята (2 стола тип шезлонг) и изкарахме предвидливо закътани останали кюфтета от барбекюто...вечерта се барнахме малко и излязохме – минахме по улицата на червените фенери, Ивчо направи няколко снимки с риск да му вземат фотото, а понеже ръководителката ни танцуваше доста сериозно танго, отидохме в местен клуб по танци.Не помня друг път да съм бил толкова изморен и упорито да се насилвам да стоя буден и да не спя.Аз и Ивчо гледахме как наистина вещо танцуват хората, пийвахме си Grolsch-а в приятната атмосфера и поне аз осъзнавах, че това е краят на една седмица страхотни емоции и преживявания...Нови хора, нова страна, нови култури, нови привички, нови хоризонти...Прибрахме се.Нищо, че сбъркахме лодката, на която трябваше да се качим и се лутахме 30тина минути докато се оправим след това.Аз уморен до смърт поспах около 5 часа.Ставам в 7, приготвям се набързо... дамите в другата стая обаче се забавиха и тръгнахме 2 часа преди полета (когато би трябвало вече да сме на летището), а дотам имахме около 1 час път. Тръгнахме, стигнахме мястото срещу ЖП гарата, където трябваше да преминем с лодка на отсрещния бряг.Да, ама беше неделя и явно минаваха по-нарядко. Вероятно са ми побелели няколко косъма на косата, докато чакахме. Още повече изнерви това, че виждахме гарата пред себе си, а за да идем там по суша трябваше да обикаляме бая.Преминахме все пак на отсрещния бряг.Качихме се най-сетне на мотрисата за летището...стигнахме 1 час преди полета... търчим с чантите из цялото летище.Аз и Ивчо бяхме малко по-ориентирани, че да стигнем до чекина, точно преди да го затворят – 45 минути преди излитане спокойно можеха да не ни пуснат.А преди това прередихме към 30 човека, чакащи за други полети.В крайна сметка минахме всички необходими проверки и бяхме последните качили се на самолета.Вече ми просветна, излетяхме и си поспах около час.След като се събудих си сложих слушалките и съзирах дълго навън.Последва проверка на документи на родна земя.Сбогуване...

 Малко преди полунощ, доста поумрял и схванат от четвърт денонощие в седнало положение, пуснах Mцtley Crьe – Home Sweet Home, съзирайки през прозореца на изминаващия последните си километри от маршрута автобус...