Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2007 18:02 - Преживелици в страната на лалетата - II част
Автор: spider Категория: Лични дневници   
Прочетен: 839 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 28.11.2007 18:03


   Кацнахме, ама баш девойката, дето нищо не хапна, доста й призля.Купихме билетчета за влака (аеро и ЖП гарата фактически бяха едно цяло) и не след дълго се натоварихме на една мотриса, с която по предварителна информация трябваше да пътуваме около 2 часа, за да достигнем целта си.След въпросния интервал от време по звуковата уредба на влака прозвуча нещо, което благодарение на успешното смесване на определени знания по английски и немски език успях да разшифровам, че значи “Следваща гара –  Ниймехен”.Слязохме, хванахме си автобус до мястото, където беше определено да отседнем – оказа се местност на 5-6 км от 160-хилядния град, който се счита за най-стария в страната – на 2000 години.Станцията беше разположена сред страхотна борова гора - резерват, въздухът с невероятен аромат на смола.Запознахме се с организаторите, настанихме се – бяхме от първите дошли.Не след дълго започнаха да прииждат участниците и от другите държави – от по-близките страни с лични автомобили, други с влак или със самолет като нас... над 10 националности, около 30 души основна група с ръководителите на проекта  – невероятна смес от култури, възрасти и характери.

   Предстоеше интересна седмица...първите дни всички нетърпеливо се опознаваха и общуваха дейно.Всеки ден по програма имаше работа по проекта, в по-голямата си част беше полезно и забавно.Ама вечерта... както станцията имаше готина голяма трапезария със звукова система... ракията, донесена от България от моя милост, свърши бързо в отбран кръг.Най-много я хареса пичът от Аржентина, на когото дядо му бил руснак, а баба му румънка.А човекът си живее и учи в Барселона иначе.В началото и аз не повярвах. ‘Home-made’ викам, норвежчето мига насреща, ама като видя, че другите нищо не им стана като пият, си сипа... а след втората чашка, когато взех въодушавено да обяснявам, с коя нашенска салата върви най-добре ракията, или както повечето го произнасяха с ударение на “а”, скандинавецът бая беше завалил речта си.В края на краищата аз и Ивчо, другото момче от България, се потрудихме достатъчно по време на целия ни престой, всеки да знае какво е туй нещо ракия, думата “наздраве” и част от историко-географската обстабовка на страната (в това основната заслуга бе негова).

    Ставането бе задължително в 8, а като си легнеш в 3-4... една седмица я прекарах като насън – с не повече от 5, най-много 6 часа спане на денонощие.Буквално нямаше време.По средата на седмицата имахме свободен ден, някой пък досетливо се бе интересувал, че точно тази вечер е последния ден от летния фестивал в Ниймехен, а пикът - фойерверки на самия бряг на реката вечерта – ясно къде ще се ходи. Хванахме си бусчето, поехме към мястото на събитието.По улиците и площадите народ, навсякъде сцени, музики, бири...Някой се засили да си купува наливна бира – 2 евро за 330 мл.. ам аз такова... тука виждам един супермаркет.Отидохме няколко души...И как хитро са го измилили – на входа на супера беше лепнат надпис на английски, който гласеше, че от 12 наобяд нататък бира в стъклени бутилки не се продава.Хем не забраняват биричката, хем по-малко главоболия за униформените.А тези, които видях да патрулират по площадите бяха облечени с къси панталонки, фланелки, бейзболни шапки и не изглеждаха така закостеняли и криви като доста от нашите служители на реда.Няколко души се снабдихме с определено количество кенчета Хайнекен всеки, който като се замислиш, не ти излиза по-скъпо и унас – около 70 евроцента.Така запасени отидохме на въпросното място.Бяхме 5 души (в началото 15тина, ама в тая тълпа всеки се разпръсна нанякъде) Намерихме си място точно до парапета и взехме да пием бири.Не след дълго започнаха фойерверките – между 40 и 50 минути – засякох... грандиозно шоу. Страхотно насищане с приятни емоции.Помолихме някакви младежи до нас да ни снимат, какво стана заприказвахме се:

-         Откъде си? - пита ме единия

-         От България - казвам аз.

-         Ааа, Пловдив, Sunny Beach - гледа ме ухилено той

След изписалата се първоначална изненада по лицето ми, момчето ми обясни, че негов приятел холандец се оженил за българка миналото лято и бил на сватба – първо в Пловдив, после продължила в Слънчев Бряг.Много му харесало и страшно се разбил.Има си хас...Малък свят.

-         Как реагират униформените на пушенето на “зелена тревиста маса” по улиците? – питам заинтересовано аз.

-         Ако те види полицай – вика ми холандецът – идва, вади огънче, пали ти и ти пожелава приятна вечер.

   След кратко обсъждане на цените, асортимента и качеството, двете момичета и едното момче с нас решиха да си ходят и останах само с пича от Ирландия.А часът беше към 1. Когато приключиха фойерверките, групичката с която се бяхме запознали възнамеряваха да ходят в Irish Pub и поканиха и нас.Защо не?

   Тръгнахме...В тяхната компания беше и Елизабет, 18-годишна руса холандка...при това синеока.Позаприказвахме се в ирландския пъб, дузина снимки, интересни истории...  момчето от Ирландия ме черпи един Guinness, не след дълго и тоя холандеца, дето бил на сватбата...Как да им откажеш на хората...На доста бири, с още по-изострени емоции се чувствах наистина яко.Найл показа на всички откъде е и изигра доста умело един ирландски танц.Пробвах се и аз.Имал съм потенциал по думите му. Запознахме се с някакви други хора в пъба, бири-мири, най-вече мири... Компанията на Елизабет беше доста приятна и за мен и за нея ако се съди по тона на разговора и начина на раздялата ни... разменихме мейли...като ме видя тя, че ми са малко забавени реакциите и пиша относително бавно, грабна ми телефона и си записа сама e-mail-а. Ем... тя догодина възнамерявала да ходи на специализация в Лондон за зъболекар при приятеля си (май малко късно ми каза за него, ама карай... така или иначе едва ли щяхме да се видим друг път...) а аз се връщам да студенствам в България...Тръгнахме да се прибираме с Найл, поговорихме за чудесно прекараната вечер...добре че той все пак знаеше пътя и беше в по-добра кондиция... успяхме да си хванем автобус и да слезем почти на правилната спирка... влязохме в станцията... имаше няколко човека в столовата допиваха.Отворих си една последна бира на фона на българска каба гайда, която Ивчо пусна да ме поздрави.След като всички си легнаха поостанах още малко седнал на едно кресло пред уредбата да закрия вечерта по моему...

   Следващите дни минаха по сходен начин, последната вечер събрахме финанси и спретнахме прощално парти с две огромни газови барбекюта с прилично количество мръвки.И хладилник пълен с бира.Имаше и караоке... Bon Jovi, Metallica, Guns… май съм се изявил като певец, ако съдя по снимките.А преди това играхме на някаква игра “Опознай другия”.

   На другата сутрин... махмурлийски лица слизат за закуска... приготвят сандвичи за изпът... раздяла... при някои сълзи, при други едно особено чувство на удовлетвореност примесено с малко тъга.

Следва...




Гласувай:
0



1. apollon - призлява - но парадоксално ако си ...
28.11.2007 18:07
призлява - но парадоксално ако си натъпкан до предела - нищо няма да ти прелее
цитирай
2. spider - ...
28.11.2007 18:25
Не те разбрах?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: spider
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16615
Постинги: 7
Коментари: 4
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031