Прочетен: 469 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2007 19:28
Слязох от таксито на летище “София” в 2:30 след полунощ.Влязох в новия терминал.Беше пусто.Хвърлих око на информационните табла - 7:30 Schiphol, AMS -всичко бе точно.Седнах изморен от късния час и дългото пътуване с автобус, извадих бутилка вода и взех да разглеждам разсеяно списание.Единствено почистващите колички търкащи фаянсовия под нарушаваха тишината от време на време.Многото светлини се отразяваха в лъснатите плочки и придаваха живот на мъртвата зала.В 5 сутринта пристигна първата участничка в проекта, целта на пътуването.Запознахме се, разменихме няколко думи.След час всичките четирима души бяхме на линия и се отправихме към чекина.Силите ми взеха да се възвръщат със събуждащите се лъчи на слънцето, както и от живия разговор с останалите. Минахме проверката на документите, насочихме се към скенера – машинката пропищя:
- Може ли да отворите раницата си? – Оп, забравил съм едно сокче....
- Не са разрешени течности в ръчния багаж, ей там е кошчето, а ако искаш може и да си го изпиеш – обясни ми любезно служителката.
Ам тъй ще сторим... и с Ивчо, другото момче, опънахме по 2 глътки и свърши (слава Богу, че не бях оставил ракията в ръчния багаж)
Предстоеше първия ми полет със самолет – не бях кой знае колко превъзбуден, но определено имаше нотки приятни чувства у мен - обичам височини, а и винаги ми е било страшно приятно да се возя на люлките и въртелешките в увеселителните паркове. Качихме се на борда, заехме местата си.Излитаме.Набиращо височина събуждане рано сутрин – страхотно чувство.Адската машина достигна нужната височина, понесе се плавно и се озова над облаците.Откопчах колана си, огледах се.Измежду дузина в червени екипи зърнах Емил Костадинов (онзи, дето го набута на французите на “Парк Дe Пренс” 7 секунди преди края на двубоя и насред Париж ни класира на легендарното световно по футбол в САЩ, 1994г., където станахме четвърти) Нямаше как да пропусна да се снимам с легендата.Ивчо пък се снима със съгражданина си Стойко Сакалиев. Последва закуска със сокче.И симпатични стюардеси.
- Недей да ядеш, че при кацане ще ти стане лошо! – посъветва ме грижливо едното момиче от скромната ни група, седящо до мен, точно докато предъвквах първата си хапка.
- Нямам такива проблеми - рекох ухилено аз, а после си изпросих и нейния сандвич.Всъщност тя сама ми го даде.
- “Уважаеми пътници, моля затегнете предпазните колани и се пригответе за кацане на летище Шипхол.Температурата навън е 18 градуса, часът - 10:30.Благодарим ви, че избрахте нас.”
Следва...
