Всичко започна с наглед безобидно кафе с приятелче, завърнало се от работа в чужбина.Бира, смях, разкази, емоции, “а-у” както казва една позната.По едно време както си седим на открито, зад едната саксия част от няколкото ограждащи южната страна на заведението изскача кандидат-морският вълк бай Вълчан, ненормално ухилен, придружаван от един съсед... по една бира, моля... сервитьорката се помъчи да ни метне с левче накрая, но явно не прозря, че сме студенти, още повече, че се държеше достатъчно тъпо, за да я поизнервим и да искаме да ни брои цялото ресто.След кратка разходка и обсъждане къде ще седнем пак “само за малко, за по една бира”, единия тип, който бе дошъл с гурбетчията, окапа по доста тъп начин, без дори да поздрави всички за довиждане, при положение, че се знаем отдавна, но няма да развалям разказа с този маловажен случай.

   Метнахме се в един клуб - какво ще пием, момчета, бира ли? Владо – дай по нещо истинско, да няма 5 пъти да се връщам от Германия! Добреее... г-н Уолкър ни посети в двоен формат и приятно приповдигна и бездруго веселото настроение. Пусна се идеята да ходим в един любим клуб...идеално, хвана ме нощната вълна.След 3 минути дълъг преход сме там.Сядаме, май аз вкарах идеята за мексиканско питие, макар наличието на неприятни спомени (или по скоро липсата на някакви) от тази напитка от щата Халиско да е факт:

-         Добър вечер!

-         Здрасти! Текила има ли?

-         Да.

-         А на шотове може ли?

-         Мхм.

-         5 реда тогава...

След малко се връща симпатичната сервитьорка, прикляка леко над масата и с широка усмивка ни обяснява, че няма шотове, но ако искаме може да ни сервира пак на редове, ама в нормални чаши.

- Абе няма значение, давайте ги! – обяснява отношението ни към вида чаши Капитан I ранг Вълков.

   Минутка по-късно на масата се озовавават 12 чаши за водка, а ние ги наредихме като артилерийни войници.Но редовете незнайно защо от 5 бяха станали 3 (може би нямат повече чаши).След енергично вдигане и сваляне на чаши, близане на сол и дъвкане на зелени резенчета лимон:

-         Извинявай, какво стана с другите редове? - подхващам аз вече малко заваляно на хубавото момиче.

-         Ами останала е съвсем малко текила в бутилката, няма да ви стигне.

 Правилно!

-         Ами добре, ще помислим малко и ще поръчаме после - казвам забързано аз с идеята сервитьорката да се махне по-бързо от масата, понеже виждам нарастващо буйство у лицето В.М. срещу мен.

 След 5 минутно убеждаване, привидно повярва, че текилата наистина е свършила, а не че сервитьорката се мъчи да ни метне.Мъка.Примирихме се на голяма водка с аромат на праскова.А морякът пи ром.После имаше и секс... от тоя на плажа.

Нека се доразбием! – рече някак си неочаквано наш Владо - мдаа... не бях стъпвал на мястото където отидохме, нощното убежище на елита в китния ни градец, сигурно повече от година.Звездни хоризонти...Влизаме (нахълтваме), виждам няколко познати от едно време… след което мощно по бира, нашата дружинка разхвърли горните дрехи и заформи кръгче на централно място на дансинга (една позната след случая ми разказа, че било много претъпкано - хмм мен ми се стори доста свободно пространстовото около нас).По-енергично ако обичате! Имаше въртене на фанели във въздуха тип “I’m a cowboy, baby!” Е и пода се позабърса... Добре е все пак, че великотърновецът се сети да ги оставим на гардероб.Връщаме се, по едно време усещам как не си контролирам движенията напълно, а съм на нещо като автопилот, ръцете горе (всъщност май така и не ги свалих, ясно защо ме боляха на сутринта), някакви про танцови стъпки (сигурно съм измислил нов стил), а с бай Вълчо сътворихме “танца на пиянката”.Кой нормален човек играе подобие на хоро на клубна музика, да го еба, с ударение на “е”, както казва съквартиранта.Съединението прави силата... важи с пълна сила и като се прегърнат двама души да не паднат.

Оглеждам се, гледам полу-умрели хора киснат на бара...някои ни гледат странно, едни ни се радват, други гледат накриво (както явно винаги си гледат)... За секунди се замислих затова, ама след няколко глътки бира и песничка на Bon Jovi вече не ме беше грижа твърде.Кои са тея дето скачат като ненормални по средата на дансинга... ъЪъ... Ъъ...

С невероятните си танцови умения очевидно сме привлекли вниманието на групичка девойки, вероятно ученички (преди завършване)...които ни (ме) гледали закачливо.Така ми разказаха на другия ден.

   Тук ще отправя едно обръщение – което хубаво момиче(нце) ме е дърпало да танцува с мен, извинявам се, но не съм разбрал...Ако се чувства ощетена, да се свърже да уредим rematch.Край на лиричното отклонение.

   Ще спестя малко подробности относно плейбойските изяви на другите лица с мен (не че съм ги видял в състоянието, в което бях, те си признаха сами на другия ден) от съображения за сигурност.

  И тъй по някое време, около 3:00 ч. по думите на очевидци, ме задърпаха да си ходим.И с право – пуснаха чалга.Айде вън! Какво предстои? Завършек на вечерта, естествено (бати енергията... коктейл абсолютен мексикански уолкър на плажа – неочаквано зла комбинация) Бира и шкембе...говоря точно за неделя сутринта (малко преди 4). Поздравявам всички high-society индивиди, отхвърлящи този “долен” начин на приготвяне на супа.
  Изникват съмнения в мен как съм изпил последната бира, тази придружаваща шкембето... Искрено благодаря на пишман-капитан Вълков, който ме съпроводи по пътя към вкъщи...На сутринта се събуждам малко преди 13:00.Първо се оглеждам колебливо – какво, защо... как съм се озовал в леглото (и то в моето), но и удовлетворено, че съм където трябва, при това прилежно завит.След кратко поосъзнаване на ситуацията, започвам кратка инвентаризация, за да видя дали всички атрибути като телефон, документи и пари са непокътнати.Е, за третото няма да изпадам в подробности. Всичко е привидно наред.Дори главата не ме боли, само съм замаян.Следва айрянче и супичка (гъбена, с препечени филийки).