Сутрин, 6 април 2007, 8:27.       Събуждам се с адска жажда и дъх на стадо бизони в устата си.След снощния запой и свежите пиперки с яйца и сирене на бай Вълчо съм се озовал в малка стая с едно легло. Оглеждам се, мигам 2 минути докато осъзная къде съм. Разтърквам очи и бързам да обърна няколко чаши вода преди да съм пресъхнал, едновременно с което разцепвам тишината профилактично няколко пъти за освежаване на застоялия въздух в стаята.Отивам да пусна една вода, а по миризмата и цвета съдя, че съм се опитал да съчетая половината Менделеева таблица в кръвта си.Гледам телефона нагласен да звъни – това пък кога съм го правил? Изключвам тъпата аларма, едновременно с което вземам кардинално решение, че няма нужда да ходя на лекции днес – професора ако е пил толкова и той няма да дойде.Лягам отново и се завивам през глава, но свежата миризма под юргана ме лъхва и кара да затая дъх.Мъча се да заспя, но осъзнавам обзелото ме агонично състояние, наподобяващо гърмян преял заек дремещ в люцерна.Ясно е то – няма да се спи.Ритам завивката и скачам в дънките.Нахлузвам яката тениска – добре че не съм я съсипал снощи (подарък ми е от една мацка, дето дружката й е италианец - шефче в Beretta) – и отгоре готината ризка.След няколко танцови стъпки на място и пълното самопотвърждение колко съм навътре в тая област, с тежка походка се отправям към стаята с музиката. Народът се е изнесъл.Нека учат децата. Включвам меланхолично winamp-a, бутам го на shuffle.Какво по-добро събуждане от Софи Маринова – Бели Ружи ? Добре че аверчето слуша жици... Настроението ми видимо се повишава.След студената вода по лицето се чувствам по-добре.Тея оттатък май ще спят и ще се въргалят до обяд. Решавам да се омитам, да стягам багажите и към мегаполиса Dope Reach.Пускам Judas Priest – Breaking The Law за изпращане.