Седнал съм на на въздух на едно култово за мен кафе в старопрестолната ни столица Велико Търново точно до спортна зала, наслаждавам се на хубавото време и очаквам завръщането от гарата на едно аверче с бира в ръка.Почти съм пресушил ледено студена Каменица.Опа, ей я и втората.Браво на сервитьорката! Ей таквизи жени трябва да ражда повече Майка България.След сандвича с шунка и кашкавал се чувствам значително по-добре. Особено след края на бясното дундуркане по завоите и баирите на Родопите чак до Стара Планина.След подобно преживяване и шофиране от 2ра на 3та скорост и обратно ми се възражда любовта по тучните добруджански нивя.За да разсея мъглата, ще поясня, че се завръщам от китния български зимен курорт Пампорово, където барабар с цялото семейство отпразнувахме Великден.На фасадата на хотелчето, в което бяхме отседнали лъщяха четири звездици, а асансьора повече приличаше на хол, отколкото на приспособление за придвижване, само дето липсваха диван и масичка.За момент се чудиш, къде ти е останал ключа за стаята, когато напипваш магнитната карта да се подава от задния джоб. И точно пред входа спрян синьо-зелен немски автомобил, който определено беше на мода да се кара в средата на 90те с регистрация ТХ, която малко хора разпознават, с леко прогнила задна вежда. Пиколото наднича изотзад стъклото на входа на хотела и гледа малко хем накриво, хем учудено.На лицето ми блесва усмивка 24 карата, след което не издържам на сопнатата му физиономия и започвам да се смея с глас.На 20 метра се забелязват наспрели лъскави автомобили, явно не намерили място пред хотела.Епа тея дето ги карат може да са спортисти и искат да се поразтъпчат малко.На празничната великденска вечеря можеха да се видят някакви мокани, явно решили да отбележат празника в милата ни родина.Па като им пуснаха румънско не спряха да кършат снаги и да пляскат в ритъм, като междувременно въртяха потни чашки с огнена вода.Ще се научат те какво да пият.След тези преживелици съм вече в старопрестолната столица, довършвам третата си бира и забелязвам клатещ се субект с изсухлени гащи и коса на масури да наближава – Машала ефенди! - моят човек е. Потегляме към квартирата.Като уважаващ себе си гостенин, изваждам от сака кехлибарена на цвят течност с аромат на кайсии и я слагам да се охлажда.Вечерта се очертава да бъде дълга...